Днес, 6-ти май отбелязваме Гергьовден – Ден на храбростта и празник на българската армия.
В Българската православна църква, Свети Георги Победоносец е възприеман като светец-войн и светец-покровител на различни военни съсловия и помощник във войните. На този ден се прави курбан в чест на светеца.
Българските легенди представят светеца като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя.
Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
С указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на Свети Георги Победоносец, а от 1916 г. поради преминаване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
Парадът по традиция се приeма от найвисокопоставения офицер в гарнизона или поделението, а в столицата от върховния главнокомандващ – Президента на републиката. По време на парада, при изпълнението на Националния химн, се произвеждат и артилерийски салюти.
Народни поверия за Гергьовден
Интересен факт е, че Според едно българско предание, Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
Свети Георги Победоносец е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей.
В народните поверия, Гергьовден предвещава пристигащото лято и новата стопанска година – затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. „Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи“, смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.
Ето и някои от традициите, които се спазват на днешния празник:
За овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести.
Болните хора се къпят в лява вода – там, където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.
Къпането на празника в реката, се вярва, че предпазва от треска.
Ако жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие.
Не трябва да се дават млечни продукти назаем.
На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, винце. И млечни продукти назаем да не се дават. Тези ритуали на Гергьовден се извършват най-често по селата, където все още връзката на човека с природата и земята е по-дълбока.
На Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето.
Младите жени и децата набират билки – гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все тревици против „лоши очи“ и с тях свиват венци, същите, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото. Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хора, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве.
Честито на всички именици!
На Гергьовден празнуват Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо, Гeo, Гeргинa, Гoцe, Галина, Гaля, Гана, Ганка, Ганчо, Ганя, Генко, Генчо, Георги, Георгия, Герга, Гергин, Гинка, Гиньo, Гиргин, Гиргинa, Гошо, Гюрo, Гюргa, Гюргeлeнa, Гюрга, Гюро, Жорж, Жоро, Йoргo и Гoрицa. Днес празник имат и всички земеделци и животновъди.
