В новата рубрика на Knockout-news.bg “Двете лица на медала” днес ви срещаме с Марияна Влахова от Пазарджик. Тя не е състезател по кикбокс, не се е качвала на стълбичката на призьорите, но я свързваме с името на Спортен клуб по кикбокс «Спартак Пазарджик» и винаги е била двигател на бойните събития в града.
Марияна Влахова е родена и отраснала в Пазарджик.
След завършване на средното си образование в МГ „К. Величков“ напуска града, според нея за постоянно. От дванадесет години обаче отново е тук, посвещава се на работа, с която по един или друг начин да дава нещо от себе си на хората.
В първите шест години след връщането си в България и в Пазарджик, работи като специалист по социални дейности – професия, в която се сблъсква с тежки съдби на деца и семейства. Едновременно с това става съосновател на един от много успешните спортни клубове, както в града, така и в страната. Има активно участие в превръщането на спортната дейност в социална кауза, поле за възпитание, сплотяване и изграждане на ценности и характери. В последните няколко години работи в сферата на образованието и културата. По образование е магистър по етнология.
А по призвание – и поетеса. Марияна Влахова пише стихове отдавна, има публикации в периодичния печат тук и в Мадрид, където живее до 2013 г.
В края на миналата 2024 година издава своята първа книга – стихосбирката „Вода“.
Последната инициатива е участието й в Благотворителен литературен базар „Пазарджик”. Базарът се организира по идея на учителя и писател Илия Михайлов, роден и работещ в Пазарджик. Първоначалният замисъл е в него да участват авторите на града, но идеята се разраства и се включват пишещи хора от Пловдив, София и други места.
Важно е да отбележим, че Литературен базар “Пазарджик” е с благотворителна кауза! Със събраните средства организаторите ще подкрепят местното Сдружение “Добро сърце”.
За инициативата Марияна Влахова разказва:
„Радвам се, че г-н Михайлов ме покани и се включих, без въобще да се замисля. В годините от 2014 до 2022 – периода, от който се познаваме с вас от Knockout, бях много отдадена на спорта – вие знаете – в спортните зали, включително в бойните спортове. Занимавах се и с психологическата подготовка на децата, с житейската им подготовка, ако щете… Нещо на пръв поглед съвсем различно от поезията, която пиша от тийнейджърските си години и с която сега участвам в базара. Но в дълбочина няма никаква разлика. За мен няма.
Това са може би двете лица на “медала” за мен.
Участвала съм и в други благотворителни каузи с групата си по танци, която имах по онова време… Общото между работата в спортните зали и една такава литературна благотворителна дейност е … Човещината! Така мисля! Така разбирам нещата! И така ще продължа да ги правя! Със стремеж към обединение и към добро, уважение, съпричастност и феърплей! Феърплей /трябва да/ има не само в спорта, феърплей /трябва да/ има и в живота и това е нещо, което никога не бива да забравяме! А е факт, че се случва непрекъснато. Всички сме различни, вероятно точно с това сме ценни… но винаги трябва да търсим поне една добра кауза, която да ни обединява!”
