През тези 74 години 22-ра авиобаза – Безмер се утвърди като един от стълбовете на българската бойна авиация. Това написа командирът на военното подразделение от състава на Българските Военновъздушни сили полк. Милен Димитров.

Повод за тържественото послание към личния състав на базата е, че днес, 5-ти октомври 2025 г., се навършват 74 години от нейното създаване.

Knockout-news.bg публикува целия пост на полк. Димитров без редакторска намеса:

Уважаеми военнослужещи и цивилни служители от 22-ра авиационна база – Безмер,

Скъпи ветерани и приятели,

Днес отбелязваме празника на нашата авиобаза и 74 години от нейното създаване – 74 години, през които тя се утвърди като един от стълбовете на българската бойна авиация, символ на професионализъм, доблест и вярност към дълга.

От своето създаване до днес 22-ра авиобаза неизменно стои на предна линия в отбраната на родното небе – символ на смелост и преданост към Отечеството. Поколения летци, инженери и техници вложиха много труд, знания и сърце, за да я изградят като един от стожерите на военновъздушните сили на страната.

Днес авиобазата е модерно и боеспособно военно формирование, готово да изпълнява поставените задачи както в рамките на националната отбрана, така и като достоен представител на военновъздушните сили в интегрираната системата за колективна сигурност. Нашият професионализъм и упоритост са гарант, че авиобазата ще продължи да бъде пример за готовност за изпълнение на поставените задачи, мотивация и дух.

Скъпи „БЕЗМЕРЦИ“,

Благодаря Ви за вашата всеотдайност, дисциплина и отговорност. Вие доказвате, че успехите на военновъздушните сили се градят не само с техника, но и с дух, чест и обич към Родината.

Пожелавам Ви здраве, лични и професионални успехи, благополучие за Вас и Вашите семейства. Нека небето над 22-ра авиобаза винаги бъде спокойно, а Вашият дух – висок и непоколебим!

Честит празник, авиобаза Безмер!

Честита 74-та годишнина!

Напред и нагоре!

22-ра ЩУРМОВА АВИОБАЗА – БЕЗМЕР – ИСТОРИЯ

На 5-ти октомври 1951 г. е сформиран 22-ри изтребителен авиополк – първоначално базиран на летище „Граф Игнатиево“, а от 1955 г. прехвърлен в Безмер. Това припомнят от Министерството на отбраната.

НАЧАЛОТО

В резултат на организационно-щатните промени в БА и съгласно „ПЛАН-2004”, през 2001 г. е закрита 26 разузнавателна авиобаза Добрич. Част от авиационната техника е пребазирана на летище Граф Игнатиево, а многоцелевите самолети Су-22 (два учебно-бойни и шест бойни) са пребазирани в 22-ра щурмова авиобаза – Безмер.На 04.04.2001 г. първите три самолета Су-22 кацат на летище Безмер. След продължителен преход през Старопланинските проходи останалите 5 самолета са пребазирани по земя до летището в средата на лятото.

В резултат на организационно-щатните промени в БА и съгласно „ПЛАН-2004”, през 2001 г. е закрита 26 разузнавателна авиобаза Добрич, пише Pan.bg.
8 многоцелевите самолети Су-22 (два учебно-бойни и шест бойни) са пребазирани в 22-ра щурмова авиобаза – Безмер.

На 04.04.2001 г. първите три самолета Су-22 кацат на летище Безмер. След продължителен преход през Старопланинските проходи останалите 5 самолета са пребазирани по земя до летището в средата на лятото.Първият полет на самолет Су-22 УМ3К на летище Безмер е изпълнен на 20.04.2001 г. от полковник Стоянов и подполковник Николов.

А ОТ WIKIPEDIA ЗА 22-РА ЩУРМОВА АВИОБАЗА – БЕЗМЕР РАЗБИРАМЕ СЛЕДНОТО:

Първият сериозен успех за авиополка е отбелязан още в края на първата година от създаването му. На инспекторската проверка, проведена през октомври 1952 година, личният състав получава оценка „отличен“ по летателна, техническа и обща подготовка. През 1953 година в полка пристигат голяма група летци от випуск 53-ти – випускът на Касабов, Кушев, Черийски, Станчев, Братанов и др. Дълъг е и летателният ден за инструкторите Апостолов, Содев, Цветанов, Върбанов, Рашков, Иринкин и Плачков. Неизменно до тях са авиационните специалисти Мирон Димитров, Цочев, Бейчев, Нушев, Йончев, Атанасов, Петров, Миланов, Ризов. Личният състав има добра подготовка и значително бойно майсторство в изпълнение на задачите в състав на големи групи. Паметна дата в историята на поделението е 16 септември 1953 година, когато с указ на Президиума на Народното събрание №317/26.08.1953 г., на тържествена церемония е връчено бойното знаме от ветерана на авиацията – генерал-полковник Август Кабакчиев.

На 5 април 1955 г. авиополкът се пребазира окончателно на тракийска земя, в Безмер. Същата година през септември пристигат и първите три от очакваните МиГ-15. Годините се нижат – идват нови попълнения летци, инженери и техници, които съвестно работят за недопускане на летателни предпоставки и произшествия.

Пристига ново попълнение летци – випускът на Калчев, Рачев, Янков, Маринов, Иванов, които след едногодишно обучение пълноценно се вливат в бойния строй на поделението.

През септември 1956 г. целият личен състав е строен и поздравен за първи път от Министъра на народната отбрана за високи успехи в бойната подготовка, а на 27 декември получава благодарствено писмо за шест години безаварийна работа.

На 25 юни1957 г. пилотите Илия Кушев (инструктор) и Генчо Минчев (обучаем) след изпълнение на контролен полет със самолет УМиГ-15 се включват в кръга за кацане. Поради заетост на ПИК ръководителят на полетите изпраща пилотите на втори кръг. При обиране на колесника експлодира хидроакумулатора, вследствие на което се скъсва щангата за управление на двигателя. Пилотите вземат решение и кацат в ечемичен блок западно от село Безмер, като преодоляват още една опасност – насрещното високо напрежение. С риск да загубят живота си успяват да приземят самолета.

През 1958 година се извършва превъоръжаване с нова по-съвременна авиационна техника – МиГ-17.

През 1960 година поделението е преименувано в 22 изтребително-бомбардировъчен полк. От 26.09.1961 година е приведен в състава на 10 САК.

През 1963 година полка е абсолютен първенец в бойното използване на самолета, а през 1973 година му е присъдено званието: „Поделие отлични, първенец във войските на ВВС“.

През 1986 година поделението е превъоръжено с нова авиационна техника, самолет Су-25К – един модерен маневрен, надежден и с изключително ефективно въоръжение самолет, предназначен за авиационна поддръжка на Сухопътните войски. На 23.10.1986 г. е проведен първия летателен ден със Су-25К. Първи от поделението лети командира – подполковник Иван Николов Попгеоргиев.

През 1989 година е приет на въоръжение и учебно-бойния самолет Су-25 УБК. От 01.09.1993 година полка е разформирован и се трансформира в авиационна база. Опитът на 22 изтребително бомбардировъчен авиополк и резултатите от успешно проведения експеримент от 01.05.1993 година в първата авиобаза – 25 аб – Чешнегирово послужиха за основа в създаването на подобна структура в българските ВВС. 22 авиационна база участва във всички крупни учения, провеждани в БА на територията и извън нея.

През юли 1998 година, авиобазата за първи път участва в учението „Кооператив Кий-1998“, проведено на територията на Турция, а през 2000 година на територията на Румъния, където ѝ бе дадена висока оценка от ръководството на учението.

На авиационните състезания, проведени във войските на ВВС – „Висини“ (възстановено през 1993 година) екипажите на авиобазата са на първо място (1993, 1994, 1995 и 1997 година).

От редовете на 22 авиобаза е и вторият български космонавт – Александър Александров.

През годините авиополкът преминава през различни етапи на преструктуриране и модернизация, превръщайки се в 22-ра щурмова авиобаза – дом на щурмовите самолети Су-25 и горд носител на българската авиационна традиция.

С всяка изминала година 22-ра авиобаза – Безмер не само пази бойните си традиции, но и ги развива – с поглед към новите технологии, международни съвместни учения и бъдещи предизвикателства.

„Зад всеки полет стоят десетки хора – летци, техници, инженери, ръководители на полети, охрана, логистици, медици. Празникът на авиобазата е и техният ден – ден за признание и благодарност за всеотдайността, дежурствата и риска“, изтъкват от военното ведомство.

Празникът на една авиобаза не е само формалност – той е израз на професионална гордост, военна чест и национална отговорност. Това е ден, в който едно военно формирование заявява:

„Ние сме тук, подготвени и отдадени на своята мисия – да пазим небето.“

На 5 октомври не просто се отбелязва история – тя се преживява, чества и предава нататък.