„Абе, ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби.“ Тези думи на големия капитан Димитър Списаревски остават вечни и досега. Днес, 19 юли 2025 г., отбелязваме 109 години от рождението на героя.

Биография

На 19 юли 1916 г. е роден Димитър Светозаров Списаревски, български офицер, летец изтребител. Приживе е поручик, посмъртно произведен капитан (1944 г.) и полковник през 2009 г. Кавалер е на ордена „За храброст“ (посмъртно).

Димитър Списаревски тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. училище. Заради простъпка още преди да завърши първата година, е откомандирован и е изпратен да служи като редник в Шеста пехотна „Търновска“ дружина – в гр. София. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени. Върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57-и „Средногорски“ випуск.

След завръщането си в България за кратко е зачислен на летище Карлово като ротен командир. На 11.12.1943 г. е назначен в състава на 3/6 орляк, разположен на летище Божурище за отбрана на столицата. Орлякът води бойни действия срещу американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември 1943 г. На 20 декември 1943 г. на височина от 7000 метра групировка от 37 американски бомбардировачи „Либърейтър“ B-24 „Liberator“ (Бе-24 „Освободител“) се насочва за поредната бомбардировка на София. Самолетите са 37, тежка бомбардировъчна групировка на 15-а Въздушна армия на САЩ. Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група. Българската ПВО вдига едва 38 машини срещу 87 противникови.

В боя загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. След тарана на Списаревски, поручик Кюмюрджиев влиза във въздушна схватка с 6 изтребителя „Лайтнинг“ и сваля водача на звеното лейтенант Едуард Тинкър, който към тази дата има 42 бойни полета.

Списаревски е с патриотични и антикомунистически убеждения. Като офицер от армията счита за недостойни полицейските методи. Заявява, че: „Аз не съм се учил да ходя по горите да гоня нелегалните. Аз съм се учил да бъда летец“. Отказва да участва в разпита на подофицер Аяров, след като цивилен следовател нанася побой на арестувания. Заявява пред колегата си Павлов: „Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, шамари ще бият на български войник!“.

На войниците си офицерът Списаревски казва:

„Аз съм се венчал за България.“

„Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни“.

„Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини… Вие сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България“.

„Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България. С руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм българин!“.

Списаревски твърдо отрича антисемитизма, налаган от доминиращия тогава в Европа немски националсоциализъм и категорично заявява: „Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“.

Буен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски и във въздуха.

Отстъплението в боя му е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си: „…ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него“.

А друг път на летище Граф Игнатиево запитан какво ще прави, ако във въздушен бой свърши мунициите той заявява: „Ще го яхна отгоре, но няма да му позволя да тормози нашата земя“, заявява също: „Ще браня столицата, как ще се бия аз сам си зная. Ще го яхна отгоре и пак ще го сваля“.