Огромният самолет Ан-124-100 Руслан, който кацна на 14 август (четвъртък) на летище Пловдив, най-вероятно е натоварил хеликоптери Ми-24 за Украйна или Африка. Това поне твърди изданието Frontline Monitor чрез своя публикация във Facebook.
В поста се споменава, че България ще предостави на воюващата с Русия държава три вертолета Ми-24.
Knockout-news.bg публикува текста без редакторска намеса:
Военни наблюдатели публикуваха кадри на украински транспортен самолет Антонов Ан-124 (UR-82029) на летище Пловдив, заедно с поне три бойни хеликоптера Ми-24Д/В, чакащи за натоварване.
Най-вероятната дестинация на машините е Украйна. Засега информацията няма официално потвърждение от българските власти.
Версиите
Според приложенията за проследяване на полетите от Пловдив, самолетът се е насочил към Обединените арабски емирства. Една от версиите е, че оттам хеликоптерите ще бъдат транспортирани към Африка. Другата гласи, че ще бъдат предадени на Украйна. Въпросът обаче е, защо от Министерството на отбраната не дават яснота по темата.
Ми-24 в България
Първите четири вертолета Ми-24 пристигат у нас на 17 юни 1979 година. До 1986 година техният брой нараства на 44 хеликоптера. Реално подготовката за приемане на бойният вертолет Ми-24 в 44-ти вертолетен полк (вап), базиран тогава в Пловдив, започва още през 1978 г., когато е изпратена група от летателен и инженерно-технически състав за обучение в град Фрунзе, Киргизка ССР (сега град Бишкек, столица на екс-съветската република Киргизия). Курсът започва на 15 декември 1978 и завършва та 26 януари 1979 г. От летците на този курс са изпратени полк. Кръстьо Митков от щаба на ПВО и ВВС, подп. Григор Дамянов Георгиев – зам. командир на 44-и вап и летците от полка майор Светослав Димитров, майор Косто Андреев, капитан Цоньо Колев, капитан Живко Илиев и ст. лейтенант Веселин Евтимов (да се обучава като оператор).
Още на 1 септември 1978 г. в щата на полка е формирана 1-а ескадрила на бойни вертолети Ми-24, докато втора лети на Ми-8 и Ми-4, а 3-та е на Ми-2 и Ми-4.
Първоначално се очаква да пристигнат вертолети за окомплектоване на една ескадрила, но за в бъдеще броят на Ми-24 ще нарасне, за да се окомплектоват две ескадрили.
След завръщането в България част от обучените във Фрунзе летци и инженери започват да работят и като преподаватели в полка, където са организирани теоретични курсове за останалия състав от полка.
След пристигането на първите четири Ми-24Д на 17 юни 1979 г., те получават бордни номера (или както сега се наричат – регистрационни знаци) от 101 до 104. Те са произведени в завода в Ростов на Дон, СССР. Любопитно е да се отбележи, че вертолетите преди това кацат за зареждане с гориво на военното летище в Толбухин (днес Добрич), което е и първото им съприкосновение с българската земя.
Усвояването на вертолетите започва от групата летци, преминали теоретичния курс във Фрунзе, с помощта на инструктори осигурени от съветските ВВС. Това са летецът-инструктор, капитан Виктор Истягин, летецът-оператор, ст. лейтенант Семьонов, и бордният техник ст. лейтенант Мирошниченко. Първият летателен ден с обучение на български летци на летище Пловдив е проведен на 24 юли 1979 г. Два дни по-късно първият български пилот, полковник Кръстьо Митков лети самостоятелно, а след него е подполковник Григор Дамянов Георгиев.
Курсът за приучването е бърз, като подп. Георгиев получава допълнителни подготовки, с които да стане водещ инструктор по усвояването на Ми-24Д в България, включително бойно използване и полети нощем в прости метеорологични условия. За общо 20 летателни смени докато инструкторът Итсягин е в България, подп. Георгиев налита над 70 часа в 20 летателни смени. До края на 1979 г. летателна подготовка на Ми-24 води само групата от Фрунзе, като пилотите получват инструкторски допуски, за да започнат първият голям курс за приучване в България през януари 1979 г.
Междувременно през декември 1979 г. броят на вертолетите рязко нараства с пристигането на още 12 машини (105 до 116). През 1981 г. пристигат още четири (117 – 120), последвани от още четири през 1982 г. (121 – 124). От 1983 г. започват да постъпват Ми-24Д с подобрена конструкция и оборудване, както и височинни двигатели ТВ3-117В – четири през 1983 г. (125 – 128), четири през 1983 г. (129 – 132) и още шест през 1984 г. (133-138). През 1986 г. в България пристигат и шест броя от по-новия вариант Ми-24В (139-144).
На Крумово
В края на 70-те Пловдив е вторият по големина град в България и прирастът на населението надхвърля възможностите на жилищния фонд. В градоустройствените планове е твърдо заложено изграждането на голям панелен жилищен комплекс в покрайнините на града – това, което сега е ж.к. „Тракия“. Старото летище Пловдив се намирало буквално в очертанията на Пловдив и винаги са съществували планове то да бъде застроено с жилищни сгради, а вертолетният полк да се премести десетина километра на юг в посока Асеновград, на старото летище до село Крумово.
(Информацията от историята е на списание АЕРО)
Затова когато пристигат първите Ми-24, вече е твърдо решено на мястото на летището да се изгради ж.к. „Тракия” и пребазирането на полка е въпрос на време. Междувременно Крумово се подготвя да приюти българската вертолетна авиация – усилено се строят се нови сгради, старите се ремонтират, правят се стоянки за вертолетите и рульожки, а през 1982 г. дори започва изграждането на бетонна полоса за излитане и кацане. Три от старите немски хангари на летище Пловдив са разглобени. Един е сглобен в Крумово (днешния хангар на ЕПОВР), втори в Стара Загора и трети в Безмер.
Пребазирането на полка от Пловдив на Крумово е осъществено за един ден на 17 юни 1981 г. – по въздуха се прехвърлени 20 вертолета Ми-24, осем Ми-8, около 20 Ми-4 и 15 машини Ми-2. По онова време обаче все още няма достатъчно обучени екипажи на Ми-24 и затова се налага някои летци пребазират по две машини.
