Краят на годината за един спортист не са цифрите в протоколите и заетите места. Това е моментът, в който се формира отношението към себе си, към спорта и към бъдещето. И именно тук родителите или дават опора, или на практика я отнемат. Това смятат от Боксов клуб „Роял“ Бургас.
Публикуваме текстът и мъдрите съвети без редакторска намеса:
Ето как да направите равносметка така, че тя да работи за развитието, а не срещу него.
1. Говорете не за резултата, а за пътя
Годината не е това, какво място си заел, а какъв човек и спортист си станал.
Обърнете внимание на издръжливостта, характера, умението да се изправяш след неуспех, способността да понасяш натоварване.
За детето е важно да чуе:
„Виждам твоя път, не само числата в протоколите.“
2. Отбелязвайте усилията, а не таланта
Талантът сам по себе си не мотивира.
Признанието за вложения труд обаче има силен ефект.
Фрази от типа „имаш отлични физически данни“ не носят реална стойност.
Но когато кажете, че спортистът се е научил да работи дори когато му е трудно, това изгражда вътрешна опора и желание да продължи напред.
3. Разделяйте спорта от личността
Годината може да е била различна, но стойността на детето не се измерва с успешен или неуспешен сезон.
Важно е това да се казва на глас:
„Ти си ценен не заради победите, а защото си такъв, какъвто си!“
Това намалява страха от грешки и връща удоволствието от тренировките.
4. Говорете за това, на какво е научил трудният опит
Неуспехите не бива нито да се премълчават, нито да се омаловажават.
По-добре задайте прост въпрос:
„Какво ти показа тази година?“
Така детето се учи да извлича смисъл, вместо да остава в разочарование.
5. Гледайте напред
Годишната равносметка не е план „как да победим всички“ и не е изискване какво място спортистът е длъжен да заеме през следващата година.
Това е разговор за това какво му се иска да опита и в какво би искал да стане по-добър.
Развитието трябва да идва от вътрешен интерес, а не от страх да не разочарова родителите си.
6. Оставяйте треньора да върши своята работа
Родителят прави емоционалната равносметка. Треньорът – спортната.
Това са различни зони на отговорност.
Когато не навлизате в чужда роля, у детето се изграждат усещане за сигурност и яснота.
Правилната годишна равносметка не е анализ на сезона, а доверителен разговор, след който детето има желание да расте и да се развива още.
Автор: Дмитрий Сидоренко
БОКСОВ КЛУБ РОЯЛ БУРГАС
